Превенцията е ефективен механизъм за противодействие на престъпността чрез елиминиране или ограничаване на криминогенните фактори.
Полицията най-общо прави това като:
- разкрива и разследва престъпленията и анализира причините и условията за тяхното извършване
- осъществява присъствие в "горещи точки"
- предприема необходимите административни мерки
- извършва наблюдение над застрашените обекти и престъпниците
- информира потенциалните жертви
- поощрява и подпомага всички полезни инициативи за самозащита.
Специално внимание се обръща на младежта и злоупотребата с алкохол и наркотици.
В крайна сметка всеки полицай, който изпълнява добре привичните си функционални задължения, прави и превенция.
Защо превенцията днес е обект на толкова засилен интерес?
Обяснението е просто: престъпността в света нараства, а дори и в развитите страни са ограничени финансовите и физическите ресурси за противодействие. Очевидно, трябва да се търсят нови, по-ефективни и по-адекватни на съвременното общество решения. Превенцията вече е доказала, че е най-примамливата алтернатива.
В САЩ смятат, че един спестен долар за образование и възпитание ще струва после 5 долара за полиция, прокуратура, съд, затвори и т.н.
Има и друго - за да се осъществява превенция, обществото трябва да е информирано и активизирано, а това помага да се преодолее поне донякъде страхът. Често този страх е по-голям проблем от самата престъпност. Той идва от терора на едно безскрупулно малцинство над мнозинството и е по-изразен в социално болни общества. Страхът парализира потенциалните жертви, налага чувства на безпомощност и обреченост. Престъпният свят вирее най-добре в такива условия, но те могат да бъдат атакувани с методите на превенцията и така да се променят положително обществените нагласи.
Все още в обществото /и то не само в нашето/ са прекалено силни предпочитанията към репресията . Мнозина я приемат като панацея, но вече може да се смята за доказано, че наказанията не са толкова ефикасни възпиращи средства. Например, родители, които много строго контролират и жестоко наказват децата си за дребни прояви, засилват у тях тенденциите за развиване на агресивно и отклоняващо се поведение.
Превенцията, разбира се, не отрича репресията. Може да се каже, че репресията всъщност е вид превенция - разубеждаваща: "Не прави така, защото .. ." Но трябва да има и убеждаваща: "Прави това, за да не те сполети лошото."
Според Съвета на Европа превенцията бива: обща социална и ситуативна. Първият вид предполага подобряване на социалната среда - жилища, работа, алтернативна заетост, възпитание на подрастващите, здравеопазване и т. н . Ситуативната превенция е насочена към определени фактори от конкретната обстановка и има за цел да намалява уязвимостта на потенциалната жертва и да увеличава риска за евентуалния извършител.
Специални текстове в законите на повечето страни определят превенцията като основно задължение на полицията.
Към ООН е изграден Комитет за предотвратяване и контрол на престъпността.
За развитите държави превенцията е изключително важна дейност, която ще придобива още по-голяма тежест в бъдеще, въпреки че резултатите от нея не са така очебийни и се проявяват след време.
В края на 1997 г. в Служба "Пресцентър и връзки с обществеността" - МВР бяха създадени два нови сектора:
- Превенция на престъпността
- Териториална превантивна дейност
Развитието на това ново направление в дейността на "Пресцентър и връзки с обществеността" промени значително облика на службата. Поемането на конкретни функции в областта на превенцията през 1998 г. я направи много по-търсен и желан партньор както в системата на МВР, така и извън нея.
Възприетият модел за съчетаване на информационна и превенционна дейност е уникален не само за нашата практика. Съвместяването на двете функции се оказа доста трудно, особено в регионалните дирекции на вътрешните работи, в много от които двете направления води един и същ служител. Едновременно с това обаче скоро се проявиха и някои предимства на модела - преди всичко с възможността чрез медиите превенционните идеи и проекти бързо да достигат до възможно най-широка аудитория. Появиха се специализирани рубрики в централната и местната преса, бяха излъчени репортажи и документални филми по националната и кабелните телевизии с превенционна насоченост.
Основен проблем при превенцията на престъпността, и то не само в България, а и в страните с много по-голям опит в тази област, е моментното отчитане на постигнатата ефективност от внедрените проекти. Специалистите са единодушни, че по принцип превенцията е изгодна, но твърде дългосрочна инвестиция в бъдещето.
От такъв род е програмата "Млади приятели на полицията", която се реализира в София и страната съвместно с Федерацията по бойни спортове на МВР. Тя е активна форма за обучение на ученици от 1 до 4 клас как да пазят себе си и другите от престъпления и бе утвърдена от министрите на вътрешните работи и образованието и науката.
За по-малко от година офицерите по превенция в София и страната с утвърдиха като авторитетни координатори между МВР и обществеността при реализиране на съвместни профилактични проекти. Те са предпочитани партньори за повече от 60 не правителствени организации, включително и с международно участие. С някои от тях са подписани и документи за съвместна работа в областта на превенцията. Нова форма за пряко общуване с гражданите са откритите през 1998 г. в София и почти всички РДВР приемни, с предварително обявени чрез медиите телефони и адреси за връзка. Първите резултати от тяхното функциониране показват изразен стремеж у немалко хора да преодолеят страха, недоверието и скептицизма си към системата, като влизат в контакт със специалистите по превенция.
В приемната в София през 1998 г. са регистрирани 1580 посещения, около 3500 телефонни обаждания и са получени 142 писма. Подадените от граждани сигнали за престъпления и нарушения /включително и от служители на МВР/ - общо 41 % от всички осъществени контакти, малко неочаквано се оказаха повече от жалбите - 31 %. Това разкрива изразена готовност за сътрудничество в противодействието на престъпността. Показателно е също, че анонимни са пожелали да останат само 12 % от обадилите се по телефона граждани. Най- важното сега е демонстрираният, макар и скромен кредит на обществено доверие към новото направление в дейността на МВР, да не бъде пропилян.
Превантивната работа през годината бе активизирана чрез съставяне и отпечатване на листовки - "Познавате ли районния си полицай" и "Какво трябва да знае всеки от нас ". Първата вече е раздадена лично от районните инспектори на 30 хиляди семейства в столицата, а втората - със съвети за предпазване от престъпления /в тираж 100 хиляди/, се разпространява из цялата страна. Разпространяват се и две брошури - едната за наркотиците , а другата - с правила за намаляване риска гражданинът да стане жертва на някакво престъпление.
Два са позитивните резултати от тази активност на службата, установени при първичните проверки. Има известно подобрение във връзките между съответните местни полицаи и гражданите в района, хората стават по-склонни да търсят услугите на своя инспектор. Освен това се увеличават контактите и със специалистите по превенция. Интересът към приемната в столицата нарасна забележимо през последните месеци на годината, след като с помощта на Дружество Европейско право бе въведена и безплатна юридическа консултация от специалисти по наказателно право за пострадали от престъпления.
Дейността по превенция на престъпността през 1998 г. се отличаваше със стремеж за навлизане във възможно повече области. Този естествен за всяко начало подход обаче крие потенциалната опасност някои от проектите да останат недовършени и некачествено изпълнени. Затова през 1999 г. усилията ще бъдат пренасочени към търсенето на обратна връзка и на критерии за оценка на ефективността от всяко начинание.
Акцент ще бъде и насочената "навътре", към служителите на МВР превенция, чрез популяризиране и обучение за работа по основните профилактични проекти.
Време е вече и за начало на кампания за формиране на обществени нагласи за създаване на обществено-държавен орган, който да координира дейностите по превенция на престъпността по подобие на съществуващите такива структури в страните от Европейския съюз.